Супервизия на еротичен пренос и контрапренос. Еротичен или еротичен пренос

Управление на емоциите Ървинг Гофман (1959) в своята книга „Представянето на себе си във всекидневния живот“, считана днес за класически труд в социалната психология, използва метафората на театъра, за да опише опитите на човек да се представи пред света. До известна степен целият свят е такъв

Контрол на бутоните Най-добрият начин да загубите в шоуто Jeopardy няма нищо общо с подготовка или интелигентност. Хората губят, защото нямат време да натиснат бутона навреме след сигнала, ако го натиснете твърде рано, водещият няма да има време да дочете въпроса.

Изцеление на болест чрез прехвърляне За този ритуал трябва да се изгради пирамида от камъни близо до пътя. Броят на камъните се определя от годините живот. Децата под една година имат месеци живот. Поставете камъните с остри или подобни места навътре. Камъните за конструкцията трябва да се събират на полето.

Управление на енергията Енергията е „горивото“, което използваме, за да поддържаме функционирането на тялото. Най-новите психологически изследвания предоставят ценна представа за това как да поддържаме оптимални нива на гориво. И първата стъпка

Глава VI Обработване на трансфера

Отработването и премахването на преноса е необходима част от аналитичната терапия В началния етап положителният пренос помага да се установи доверителна връзка между пациента и аналитика. В процеса на аналитичната работа този позитивен пренос може да придобие еротизирана насоченост или да стане негативен, което внася усложнения в аналитичната терапия. Но разбирането, че прехвърлянето на нежни и враждебни чувства към лекаря отразява предишното, макар и донякъде трансформирано отношение на пациента към други хора, води до осъзнаване на несъзнателни желания и стремежи. Аналитичната работа е насочена срещу новата изкуствена невроза. Преодоляването му и премахването на преноса по този начин допринася за освобождаването от болестта, която първоначално носи страдание на пациента.

Трансферна невроза

Разглеждайки проблема за преноса, Фройд изхожда от факта, че в процеса на анализ ранните умствени преживявания на пациента оживяват. Съживяването на тези преживявания се случва не толкова под формата на спомени, колкото под формата на отношението на пациента към личността на аналитика. Има, така да се каже, копиране, преиздаване на това, което вече е било в дълбините на психиката на пациента. Но новосъживените желания и фантазии се прехвърлят от предишния значим за пациента човек към личността на аналитика. В този случай първоначалното заболяване, с което пациентът е отишъл на лекар, претърпява известна промяна. По-точно, болестта му се развива в такава посока, че се придобива нова невроза. Фройд нарича новото творение на болестта трансферна невроза.Тази преносна невроза не е нищо повече от „нов вариант на стара болест“ или „изкуствена невроза“, която изисква същото внимателно внимание от страна на аналитика като болестта, с която пациентът е дошъл при него. Невротичните симптоми, характерни за старото заболяване, губят първоначалния си смисъл и се адаптират към новия вариант на заболяването, в резултат на което анализаторът трябва да вземе предвид промяната, настъпила в процеса на анализ. По този начин фокусът на терапевтичната работа се измества от изследването на произхода на първоначалното невротично заболяване към изследването на трансферната невроза.

По този начин терапевтичното лечение се сблъсква с допълнителна трудност поради факта, че центърът на преносната невроза става самият аналитик като обект, върху който пациентът пренася своите чувства и преживявания. Не само, че аналитикът трябва да се бори с различни видове съпротива от страна на пациента, но преносът също усложнява и без това трудната му терапевтична работа. Новите болезнени умствени продукти, които възникват в процеса на анализ, непременно могат да породят съмнения относно ефективността на психоанализата като такава.

Всъщност какъв е този метод на лечение, в процеса на който възниква ново заболяване - трансферна невроза? Какъв е смисълът от терапевтичните дейности,

Дали зелевата чорба не е толкова за опростяване, колкото за усложняване на аналитичната ситуация? Не е ли по-добре да се прибегне до други средства за терапия, които не позволяват появата на трансфер като такъв, което усложнява лечението на пациентите?

Вероятно Фройд разбира, че с откриването на преносната невроза тези и подобни въпроси могат да възникнат както от противници, така и от поддръжници на психоанализата. За първите подобни трудни въпроси означават обезценяване на психоаналитичната терапия като неефективна и създаваща ненужни трудности за лекаря. За последните самото поставяне на такива въпроси и последващите отговори на тях допринесоха за развитието на теорията и практиката на психоанализата, тъй като трудностите на терапевтичната работа са стимул за творческата дейност на анализаторите.

Когато разглежда преносните неврози, Фройд се придържа преди всичко към изходната точка, според която Психоаналитичното лечение само по себе си не създава пренос.Всъщност психоанализата разкрива само това, което се крие в дълбините на психиката на невротиците. Не бива да мислите, че при използване на други видове терапия трансферът като такъв не съществува. Проявата на нежни или враждебни чувства на пациента към лекаря се случва във всеки случай. Друго нещо е, че при други видове терапия проявата на тези чувства се случва спонтанно и лекарят не винаги е в състояние да ги проследи, тъй като може да няма ни най-малка представа за преноса като цяло, докато в случая на психоаналитичната терапия, работата с преноса става една от най-важните и съществени задачи на аналитичното лечение.

Спецификата на проявлението на преноса в психоанализата е, че в В процеса на анализ преносът приема формата на съпротива.Следователно при анализа е важно да изчакате момента, в който трансферът стане съпротива. От този момент нататък аналитичната работа е насочена към преодоляване на съпротивата. В крайна сметка нежните и враждебни чувства на пациента към лекаря стават обект на директен анализ, което допринася за разбирането и осъзнаването на невротичната болест като такава. „Решаващата част от работата“, смята Фройд, „е свършена, когато връзката

При посещение при лекар преносът създава нови версии на стари конфликти, в които пациентът би искал да се държи по същия начин, както се е държал навремето, докато, използвайки всички умствени сили, с които [на пациента] разполага, той е принуден да направи различно решение. Така преносът се превръща в поле на борба, където се сблъскват всички борещи се помежду си сили.”

Следователно преносът се използва от аналитика като необходимо средство за улесняване на успешното лечение на пациента. Решението на първоначалната терапевтична задача се осъществява чрез преодоляване на нова, изкуствено създадена невроза. Ако в процеса на аналитична работа с преноса пациентът е в състояние да преосмисли връзката си с аналитика и да се освободи от неврозата на преноса, тогава той ще действа по подобен начин в реалния живот във взаимоотношенията с други хора. Обръщайки внимание на това обстоятелство и ролята на трансфера в аналитичното лечение, Фройд подчертава: „Човек, който е станал нормален по отношение на лекаря и се е освободил от действието на потиснатите нагони, остава такъв в личния живот, когато лекарят отново се е отстранил .”

Така че, от една страна, прехвърлянето и съпротивата са толкова тясно свързани помежду си, че не винаги е възможно да се направи разлика между тях. От друга страна, в психоанализата самият пренос се явява под формата на съпротива.

Ния, в резултат на което тези трудности, срещани в психоаналитичната терапия, получават своето разрешение поради факта, че преносът се използва за преодоляване на съпротивата. Накратко, владеенето на трансфера е необходима предпоставка за аналитичната терапия, тъй като лекарят, който е в състояние да превърне трансфера от средство за намеса в лечението в инструмент за борба с резистентността на пациента, придобива мощен съюзник, чрез който терапевтичният успех става възможен . Следователно изкуството на психоаналитичното лечение се крие в овладяването на трансфера на пациента във времето, за да го използваме за свои терапевтични цели.

Овладяването на преноса изисква практически умения, свързани предимно със способността и способността на аналитика да разбира не само менталния свят на пациентите, но и собственото си несъзнавано. Факт е, че в психоаналитична ситуация, заедно с прехвърлянето на чувствата и преживяванията на пациента към аналитика, има феномен, в резултат на който аналитикът може да прехвърли собствените си чувства и преживявания на пациента. Това явление в психоанализата се нарича контрапренос(контрапренос).

Преплитането на преноса и контрапреноса води до факта, че в процеса на терапия аналитикът може да се окаже в такава трудна за него ситуация, изходът от която е изпълнен с най-неочаквани последствия. Особен вид трудности възникват, когато пациентът преживява еротичен пренос, който може да предизвика у аналитика противоречива гама от чувства - от изкушение и желание да отговори на сексуалното влечение на пациента до страх от това влечение и съпротива да бъде въвлечен в любов. афера.

Вече засегнах проблема с еротизирания трансфер на пациента към аналитика и, използвайки собствения си пример, се опитах да покажа трудностите, които понякога трябва да се сблъскат в процеса на аналитичната терапия.

Вярвам обаче, че в светлината на идеите, изразени за преноса и контрапреноса, има нужда от по-подробно отразяване на аналитичната връзка между пациент и аналитик. Това наистина не е прост въпрос, чието решение често се превръща в препъникамък по пътя към успешното психоаналитично лечение. Неслучайно Фройд посвещава специален труд на разглеждането на този въпрос, който публикува през 1915 г. под заглавието „Бележки за любовта в преноса“.

Да предположим, че в хода на аналитичната терапия млада, красива, привлекателна жена се влюбва в своя аналитик. Може би първоначално тя крие чувствата си не само от анализатора, но и от себе си. Въпреки това, когато чувството за влюбване нараства до невероятна сила и напълно завладява жената, тя се оказва неспособна да се пребори със страстта, която е нахлула в нея, и признава на анализатора любовта си към него. След като се е запознал с преноса на теория, на професионално ниво аналитикът е готов да разглежда любовната декларация на жената като проява на положително пренасяне от страна на пациента към него като лекар. Въпреки това, проявявайки симпатия към млада жена и бидейки не толкова отделен лекар, който третира пациента като безличен обект, а мъж, надарен с чувствени желания, той може да види зад положителния трансфер на пациентката не само повторение и възпроизвеждане на нейния предишен чувства към друг човек, но и появата на нейната чувствена привързаност към него не като лекар, а като мъж. Под влияние на еротизирания трансфер на пациента, той самият може да бъде обект на такива преживявания, в резултат на което може да развие защитни механизми, свързани с потискането на чувствените нагони или не по-малко нежни от пациента, сексуално натоварени реципрочни чувства, които изискват тяхното удовлетворение.

Всъщност, няма ли изключения, когато еротизираният пренос се развива в голяма любов на пациентка към мъж аналитик? Не се ли случва, когато аналитикът открие в пациента единствената жена, с която е готов да свърже бъдещата си съдба? Невъзможен ли е по-нататъшен съюз на влюбените?

които се срещнаха по време на аналитично лечение и изпитаха неустоимо привличане един към друг?

Вече беше отбелязано, че явлението се пренася
sa се провежда не само в аналитичната ситуация, но и
в учебния процес. Добре познат не толкова рядко
случаи, когато между ученици и учители, особено
особено млади момичета и зрели мъже,
се установяват толкова близки отношения, че
доведе до граждански или юридически брак. И така
Защо такава връзка между па е невъзможна?
от клиенти и анализатори? Или за разлика от морала
кодекс на честта на учителите, Хипократова клетва
лекарят надеждно застрахова последното срещу възможно
състоянието на аналитика на влюбване в своя пациент,
показвайки всички признаци на искрена любов по отношение на
приближавайки се до него? .

В историята на психоаналитичното движение има и случаи, когато между пациенти и анализатори са установявани взаимоотношения, които, възникнали в процеса на анализ, създават неразрешими проблеми, които усложняват терапевтичното лечение или излизат от рамките на обичайния позитивен пренос. Така връзката, започнала в началото на века между руската пациентка Сабина Шпилрейн, която по-късно става известна психоаналитичка, и швейцарския анализатор Карл Густав Юнг се развива по такъв начин, че Фройд е принуден да даде поучителни инструкции на женения лекар . Въз основа на прехвърлянето на нежните чувства на Шпилрейн към нейния аналитик и контрапреноса на Юнг, връзката им се разви по такъв начин, че, съдейки по информацията на някои изследователи, тя се превърна в интимна близост, въпреки че не подкопа семейния живот на аналитика, който по това време (края на 1908 - началото на 1909 г.) беше баща на три деца.

Но има и друг случай, когато в началото на 20-те години връзката между младия анализатор Вилхелм Райх и младото момиче Анна Пинк, която учи с него, има различен резултат в сравнение със Шпилрайн и Юнг. Докато се занимаваше с терапевтични дейности, Райх имаше разбиране за пренос и контрапренос. Той обаче вярваше, че чувствата на Ана Пинк към него и неговите собствени чувства към нея са истински, искрени и надхвърлят преноса и контрапреноса.

фериботни отношения. След като Райх разбира дълбочината на чувствата, които ги обзеха, аналитичната работа между тях не може да продължи и Пинк отива в анализ първо с друг, възрастен аналитик Г. Нунберг, а няколко години по-късно - с А. Фройд. Чувството на любов, обхванало младите хора, доведе до продължаване на такава връзка между тях, която завърши с факта, че една седмица преди 25-ия си рожден ден Райх се ожени за Пинк, но бракът им не издържа и впоследствие те се разпаднаха брак, а Райх се жени още два пъти

Докато развива техниката на психоанализата, Фройд се противопоставя на всякакви нововъведения, свързани с използването на еротизиран трансфер от аналитика като средство за изкуствено съблазняване на пациента с цел постигане на терапевтичен успех. Има случаи, когато анализаторите са ускорявали процеса на положителен трансфер и са внушавали на пациентите идеята, че за да може анализът да напредне по-добре, пациентите трябва да се влюбят в своя лекар. Фройд категорично възразява срещу такава техника, считайки я за безсмислена и далеч от безопасна за анализ като такава. Той изхождаше от факта, че не трябва да изпреварвате събитията и изкуствено да ги ускорявате. Прехвърлянето на нежни чувства към аналитика трябва да се случи спонтанно. Друго нещо е, че аналитикът трябва да бъде подготвен за такава проява на чувства от страна на пациента.

Когато унгарският психоаналитик Шандор Ференци излезе с идеята за активен анализ, включващ по-малко формална връзка между анализатор и пациент, Фройд не само не подкрепи тази идея, но и беше критичен към нея. По-специално, той не одобри нова техника, чрез която за терапевтични цели анализаторът може да покаже майчинска нежност към пациенти, които... детството страда от липса на майчини грижи. Ференци, който имаше подобна гледна точка, използва това техника на майчината нежност,в който се разменят целувки между анализатор и пациент. За Фройд тази техника на анализ е неприемлива. Той вярваше, че по време на анализа не трябва да се срещат пациенти наполовина в задоволяване на техните желания, включително „малки еротични удоволствия“ като невинни целувки. В същото време той подчерта, че не е човекът, който заради

Лицемерието или филистимските условия не позволяват възможността за размяна на целувки, както е обичайно в някои култури. lturakh като поздрав. Фройд обаче продължава и | фактът, че в културната среда, в която трябваше да работи, целувката означаваше интимна еротика, schфеноменът на който е недопустим в аналитична ситуация! Освен това той изрази загриженост, че винаги може да се намери такъв „революционер“ в ана техниката! Лиза, която ще отиде отвъд невинните целувки и ^ димните анализатори няма да могат да поддържат оригинала< нятую в психоанализе установку на отношения с пациен--тами, не допускающую послаблений во врачебной этике"| Размышляя над этими вопросами, в одном из писем Фе« ренци от 13 декабря 1931 года Фрейд выразил свою пози| цию «сурового отца», предостерегающего коллегу от ис| полнения в процессе аналитического лечения роли «нежД ной матери» по отношению к пациентам [ 11. С. 92].

Страховете на основателя на психоанализата не бяха неоснователни.<| венными. Примечательные случаи из аналитической ра| боты Юнга и Райха наглядно свидетельствовали о том! что трансферные и контртрансферные отношения ^ зываются реальными и действенными. Осуществленный Ференци изменения в технике анализа при умелом, ^ лифицированном их использовании способствовали те*| рапевтическому лечению, но в то же время открывал! простор для использования эротизированного переноса i личных целях аналитика, не придерживающегося вра* чебной этики или неспособного удержаться от тех иску-* шений и соблазнов, с которыми подчас сталкивается мо­лодой аналитик.

Терапевтичната практика на съвременния етап на развитие показва, че нещата могат да стигнат дотам, че някои лекари да възприемат интимните отношения между тях и пациентите като нещо естествено. Разбира се, това няма нищо общо с PSS анализа. Освен това принципно му противоречи и показва пълно неразбиране на спецификата на аналитичното лечение, по време на което неизбежно се появява връзката на пренос и контрапренос. А тези? не по-малко, при погрешното си тълкуване, аналитичната терапия може да включва такава техника, която противоречи на психоанализата като такава.

И така, един ден имах възможността да говоря с млад терапевт, който, докато изучаваше психоаналитична техника, сподели своя „положителен“ опит в лечението на пациенти. Той каза, че жените често идват при него и искат само едно: да задоволят сексуалните си желания. В отговор на моите обяснения за внимателна и коректна работа с преноса, той каза, че повече от веднъж е трябвало да се срещне с пациентите си наполовина, да задоволи техните еротични нужди и това най-често дава положителен резултат. Както той казва, някои пациенти идват при него „не като лекар, а като мъж“ и тяхното излекуване зависи от действията му като мъж, а не като лекар. Когато му обърнах внимание, че психоаналитичната кушетка е предназначена за нещо съвсем различно, психоанализата е метод за лечение на невротични заболявания и неговите идеи за възможностите за лечение не само не съответстват на аналитичната терапия, но и коренно й противоречат. , младият анализатор побърза да насочи разговора в друга посока. Струваше ми се обаче, че той изобщо не се смущава от факта, че вижда пациентите, които идват при него, предимно като сексуално неудовлетворени жени, на които той е готов да окаже подходяща помощ, действайки като мъжки лекар, а не като лекар. мъжки лекар. Ако такъв терапевт се представя за психоаналитик, това може да даде на пациентите погрешна представа за психоанализата. Всъщност всичко това е толкова далеч от психоанализата, колкото сърдечна операция, извършена от лекар въз основа на оплакване на пациент, че сърцето му е напълно разбито в резултат на несподелена любов.

Неопитен аналитик може да види еротичния трансфер на пациента като покана за влизане в интимна връзка. Въпреки това, задоволявайки сексуалните желания на пациента и вярвайки, че по този начин се постига успешно лечение, аналитикът като лекар несъмнено се проваля. Авторитетът му е сведен до нищо, тъй като, от една страна, лекарят е сведен до позицията на любовник и следователно в по-малка или по-голяма степен се превръща в играчка в ръцете на жената, която е взела надмощие. него, а от друга страна, терапията се превръща в един вид любовна връзка, в рамките на съ-

Втората пациентка за пореден път намира потвърждение, че е неотразима, а всички мъже, включително съблазненият от нея терапевт, са незначителни същества, готово! влачене зад всяка пола. Лекарят смята само, че при ходене | да отговори на сексуалните желания на пациента, така ли? я лекува. В действителност всичко се случва по обратния начин-| устата. Той не само не постига терапевтичната си цел, но и обезценява аналитичното лечение.След като постигнахте своето*! победа, жената изкусителка може да претендира! техните изисквания към лекаря като любовник или, в случай на пре-*| прекратявайки интимна връзка с него, обърнете се към друг терапевт, където най-вероятно той ще се опита да използва същата стратегия и да повтори предишния опит на съблазняване на лекаря като мъж.

По едно време Фройд подчертава, че веднъж влязъл; подобна ситуация един лекар никога няма да може да постигне! целта му е да освободи пациента от невроза. Използвайки | образно сравнение, той отбеляза, че в този случай между)! лекар и пациент разиграват сцената, описана в | анекдот за овчар и застрахователен агент. По настояване на роднини един овчар е поканен в къщата, където е лежал невярващ, тежко болен човек. Близките на невярващия агент се надяват, че на прага на смъртта той ще се покае пред пастира, ще получи опрощение на греховете и ще придобие вяра. Овчарят влиза в стаите на тежко болен и те, останали сами, говорят помежду си. Разговорът им продължава толкова дълго, че роднините в другата стая започват да се надяват на благоприятен изход от събитието. Те търпеливо изчакват края на разговора и когато овчарят най-накрая излиза от стаята на болния, близките му научават следното. Противно на техните очаквания, невярващият застрахователен агент не се обърна. Но, което, естествено, никой не очакваше, пасторът остави къщата на тежко болен мъж застрахована.

Ако в случай на еротичен пренос пациентът успее да съблазни аналитика, това означава несъмнен триумф за нея, но пълно поражение за лекаря. Ако, посрещайки любовните ухажвания на пациента, аналитикът оправдава действията си с препратки към нейното ефективно излекуване, тогава това е или рационализиране на собствените му желания, или самоизмама, свързана с неразбиране на същността на аналитичната терапия. Вместо да запомните и възпроизведете нещо

като психически материал, задържала го в психиката си, пациентката реализира несъзнателните си сексуални желания, след като спечели поредната си победа над мъжа. Вместо да работи с психическия материал, свързан с нейния трансфер с пациента, аналитикът се поддаде на нейния чар и влезе в интимна връзка, като по този начин се лиши от истинска аналитична работа. Докато интимната връзка между тях продължава, пациентът ще покаже всички патологични реакции на любовния си живот, чието развитие я е довело до лекаря, докато аналитикът, наивно вярвайки, че задоволяването на желанията на пациента е ключът към нейното възстановяване , няма да може да направи нищо, за да коригира или премахне нейните патологични реакции и невротични симптоми. „Любовната връзка“, отбелязва Фройд, „слага край на възможността за упражняване на влияние чрез аналитично лечение; комбинацията от двете е глупост."

Така, за целите на успешната терапевтична работа, аналитикът не трябва да следва примера на пациента и да задоволява желанията му. В тази връзка позицията на младия терапевт, според която след като пациентката е дошла при него с много конкретна цел, защо да не й помогне да постигне удоволствие, е не толкова неморална от гледна точка на медицинската етика, колкото погрешно в терапевтично отношение. Но какво трябва да направи аналитикът, когато стане свидетел на развитието на еротичен пренос от страна на пациента? Как трябва да се държи? Каква стратегия трябва да следвате?

Пациентът и психоаналитикът [Основи на психоаналитичния процес] Джоузеф Сандлър

ЕРОТИЗИРАН ТРАНСФЕР

ЕРОТИЗИРАН ТРАНСФЕР

През 1915 г. Фройд описва някои случаи на „преносна любов“, при които пациент, подложен на психоаналитично лечение, съобщава за своята „любов“ към психоаналитика (Freud, 1915a). Въпреки че "обикновеният" еротичен трансфер може да бъде нормален феномен, който успешно се преодолява в хода на анализа, някои пациенти изпитват това чувство до такава степен, че отказват да продължат курса на лечение и може да отхвърлят интерпретациите на чувството си като принадлежащи към минало и като цяло се отказват от по-нататъшни опити да открият естеството на чувството и причината за симптомите, които преди това са причинили оплакването им. Аналитичните сесии се използват от тях, за да изразят чувствата си, да извлекат удоволствие от присъствието на любовник; съответно тези пациенти търсят взаимност от обекта на своите емоции. Въпреки че Фройд не вярва, че в такъв случай трябва непременно да говорим за тежки невротични разстройства и не счита трансфера от този вид за неизбежно противопоказание за използването на психоаналитична терапия, той все пак вярва, че понякога е възможно да се препоръча трансфер на пациента на друг специалист. Той пише за такива пациенти като хора, надарени с „естествена страст“, истински „деца на природата“.

Когато такова „страстно“ прехвърляне достигне толкова значителна степен, че възниква търсене на реципрочност и психоаналитичната работа престава да бъде продуктивна, тогава очевидно можем да говорим за сериозна патология. (Терминът „сексуализиран“ трансфер понякога се използва, но тъй като обхваща много по-широк кръг от явления от еротизирания трансфер, употребата му като синоним на „еротизиран“ трябва да се избягва – вижте Coen, 1981. Терминът „еротичен трансфер“ трябва да се избягва. да бъдат запазени за положителен трансфер, придружен от сексуални фантазии, нереалната природа на които пациентът е напълно наясно). Александър (1950) обръща внимание на проблема за зависимия пациент, който изисква взаимна любов от психоаналитика и се стреми да му даде своята. Blitzen (чиито непубликувани забележки са цитирани в Rapaport, 1966 и Greenson, 1967) се счита за първият, който установява връзка между опита за сексуализиране на връзката с психоаналитик и сериозната психопатология. Rappaport (1956), в подробно обсъждане на този въпрос, пише, че „според Blitzer, ако в ситуация на пренос аналитикът се третира „като че ли е“ родителят, тогава еротизирането на преноса води до аналитика „да бъде ” този родител (това твърдение може да се счита за пример за добре известно преувеличение, което не е толкова рядко в психоаналитичните изследвания, авторът очевидно има предвид, че пациентът в този случай се отнася до; на психоаналитика като на родител, без да разпознава каквото и да е „като че ли“, което се случва в случая на други пациенти). Проблемите, които поражда тази формулировка, са очевидни и ще се върнем към тях по-късно.

Рапопорт твърди, че пациентите, които показват интензивен еротичен компонент в преноса, „от самото начало изразяват настойчиво желание психоаналитикът да изпълнява ролята на родител спрямо тях“. Те не се смущават от подобни желания и открито изразяват гнева си, ако лекарят откаже да изпълни изискванията им. Rappoport установява връзка между реакцията на интензивни сексуални изисквания по време на психоаналитичния процес и тежестта на психопатологията на пациента. Тази еротизация на преноса, съответстваща на сериозно нарушение в усещането за реалност, е признак на тежка форма на заболяването. В този случай пациентите не са невротични, а по-скоро представляват случаи на „гранична“ или „амбулаторна (временна) шизофрения“. По-нататък авторът отбелязва, че „въпреки че аналитичната ситуация е особено благоприятна за такова изкривяване на реалността, тези пациенти във всички случаи се стремят да наложат ролята на родител на всяко значимо лице“.

Rappoport се съгласява с Blitzen, че за такива пациенти психоаналитикът наистина е родител. Той обаче не твърди, че те са толкова далеч от реалността, че да смятат психоаналитика за свой истинскиродител. Във всеки случай специфичният характер на техния трансфер е извън съмнение. Преносът тук не е скрит, „пациентът показва с цялото си поведение, че копнее да превърне фантазията си в реалност“. Той вярва, че в лицето на психоаналитика той всъщност може да намери родител, чиито действия могат да наподобяват истински или желан родител - докато възгледът за психоаналитика като лекар е напълно изгубен.

Твърдението, че подобни чувства и желания представляват пренос, може, разбира се, да бъде оспорено. През 1951 г. Нюнберг изтъква мнението, че опитите на пациента да трансформира психоаналитика в свой родител не трябва да се считат за пренос. Той пише за пациент, чиято „упорита фиксация върху баща й поражда желание да го види въплътен в личността на анализатора и тъй като желанието й да трансформира последния в личност, идентиченнейният баща не можа да бъде изпълнен; всички опити за установяване на работен трансфер бяха безплодни. Ако тази пациентка се опитваше несъзнателно да наслагва образи от миналото си върху личността на лекаря, тогава, според Нунберг, щяхме да имаме работа с пренос. Въпреки това, „тя не проектира образа на баща си върху психоаналитика - тя се опита да принуди лекаря да се промени по такъв начин, че да стане като баща й.“ В случая Нунберг очевидно има предвид феномена, описан по-късно от Рапопорт. В предишната глава за преноса (глава 4) обсъдихме „латентното повторение на предишни преживяни събития и връзки в преноса, което означава, че пациентът не осъзнава повторението на миналото в настоящето. Въпреки че в светлината на заключенията от тази глава феномените, описани от Рапопорт, не попадат в дефиницията на термина „пренос“, все пак е напълно възможна ситуация, в която пациентът преживява еротичен трансфер, без да осъзнава, че това е повторение на миналото. Работата на Rappaport (1956) е посветена главно на проблема как да се справим с пациент, който иска да осъзнае сексуалните си чувства към психоаналитика и да получи отговор от него. На същия проблем е посветена статия от Menninger (1958), който разглежда еротизирания трансфер като проява на съпротива, характеризираща се с търсене на любов и сексуално удовлетворение от страна на психоаналитика, изискване, което пациентът не счита за себе си като нещо неадекватно или странно (тоест е его-синтонично).

Техническите въпроси също са централни за статията на Saul (1962). По-конкретно от Рапопорт, той свързва еротизирания трансфер с истинската фрустрация в ранния живот, предполагайки, че враждебността и гневът, възникнали в резултат на това, могат да се повторят по отношение на психоаналитика. Освен това крайните прояви на обич са отчасти средство за защита на лекаря от враждебни чувства. Други изследователи също отбелязват враждебност и деструктивност при такива пациенти (например Nunberg, 1951; Greenson, 1967). Грийнсън свързва еротичния трансфер с други психични разстройства. Той, по-специално, пише: „Пациентите, страдащи от това, което се нарича „еротизиран“ пренос, са склонни към много разрушителни реакции... Прехвърлянията при такива пациенти винаги идват от скритите импулси на омраза. Единственото, което ги ръководи, е желанието да дадат воля на чувствата си и да се намесят в психоаналитичното лечение, което им се прилага.” Говорейки за собствения си опит с такива пациенти, Грийнсън пише, че „те доброволно идваха на сесии, но не за да навлязат по-дълбоко в анализа, а само за да се насладят на физическата близост с лекаря. Всичките ми опити за аналитична намеса не намериха абсолютно никакъв отговор.” Подобна идея е изразена от Swartz (1967), цитирайки примера на пациент, който очевидно очаква психоаналитикът да отговори на чувствата му. Пациентът с еротичен пренос обикновено е неподходящ за лечение с класически методи на психоанализа, тъй като пациентите от този вид не са в състояние да изпълнят изискванията, поставени пред пациентите от класическата психоанализа (Greenson, 1967; виж също Wexler, 1960) и не могат да участват адекватно в формиране на алианс за лечение. През 1973 г. Блум изготвя подробен преглед на литературата за еротизирания пренос. Той подчерта необходимостта от разграничаването му от еротичния пренос, което е напълно подкрепено от авторите на това изследване. Блум определя еротичния трансфер като

„интензивно, живо, ирационално, еротично влечение към психоаналитика, характеризиращо се с неприкрито, привидно его-синтонично търсене на реципрочност и сексуално удовлетворение от негова страна. Тези еротични изисквания може да не изглеждат неразумни или неразумни за пациента. Честите потапяния в еротични фантазии могат да се появят през дневните часове от живота на пациента или да включват ситуации, които не са свързани с психоанализата, както и да доведат до фантазии за това какво ще се случи след приключване на лечението... Интензивността и устойчивостта на еротизирания трансфер, сложността на неговата интерпретация, постоянните опити за съблазняване на психоаналитика към съвместен отговор на ситуацията, както и периодичният отговор на такъв трансфер, при който ролята на психоаналитика се възлага на друг човек, потвърждават наличието на сложни инфантилни реакции тук . Последните представляват необичайни реакции на преносна любов и такива пациенти приличат на неподатливи наркомани. Техните еротизирани пренасяния са страстни, упорити, неустоими... Страхът, който осъзнават, не е страх от регресия или възмездие, а от разочарование и горчивина от неполучен отговор, чувство без отговор. Чрез проекция и отричане те могат да приемат, че анализаторът наистина ги обича."

„опити за сексуално съблазняване на дете, особено по време на едиповата фаза, инстинктивно прекомерно стимулиране при липса на родителска защита и подкрепа, която обикновено се случва през този период от живота. Интензивен конфликт, свързан с мастурбация; толерантност (толерантност) към кръвосмесително и хомосексуално поведение в семейството, в банята или спалнята и др.; възобновяване и повторение на преждевременна кръвосмесителна сексуална активност по време на юношеството.

„такива пациенти често участват в детски игри, съдържащи елементи на сексуално съблазняване, например „играта на лекаря“, групови имитации в играта „татко-мама“ или „играта на леглото на баба и дядо“ и др. Тук можете да видите анализа като приятна и пълна игра на съблазняване. Нарцистичната уязвимост и крехкостта се свързват с родителското безразличие и липсата на емпатия. Еротизацията често крие травмата от повтарящото се съблазняване и прекомерна стимулация, което води до недоверие към другите и садомазохизъм.

Блум не се застъпва за връщане към теорията за неврозогенезата, която се основава на съблазняването, но въпреки това подчертава патогенетичната роля на съблазняването и травмата в произхода на еротизирания трансфер. Той също така посочва, че такива пациенти имат изразени прояви на нарцисизъм. Това се изразява във фантазиите на пациента, според които той е „любим“ и като цяло е доста необичаен. Такива прояви на нарцисизъм „могат да бъдат маскирани като еротизирани опити да се харесат на другите, за да поддържат чувство за самоуважение“. Блум по-нататък заключава, че

„Еротизираният трансфер има множество детерминанти и може да се случи по различни начини. По своята същност този трансфер прилича на силно изкривена форма на очаквания еротичен трансфер. Еротичният трансфер е доста често срещана фаза на анализ, въпреки че може да има различна степен на интензивност и повтаряемост. Има динамично пространство (континуум), простиращо се от чувството на симпатия до интензивно сексуално привличане, от вездесъщите желания, свързани със сексуалния трансфер, до съзнателното его-синтонично предразположение към еротичния трансфер. Това е тази постоянна, съзнателна, еротична страст, свързана с преноса, която представлява всъщност еротичен пренос.

Наблюдаван е еротичен трансфер от типа, обсъден по-горе, но предимно при пациенти от женски пол във връзка с мъже психоаналитици. Lester (1985) отбелязва, че с изключение на изолираната работа на Bibring-Lehner (1936), няма литература, описваща такъв трансфер при мъже пациенти във връзка с жени психоаналитици. Тя предполага, че „изразяването на силни еротични копнежи в мъжкия пациент към жената аналитик е възпрепятствано от фантазията на всепоглъщащата пред-едипова майка. При пациенти от женски пол, от друга страна, подобни чувства намират своя най-пълен израз (вж. също Person, 1985; Wrye & Welles, 1989). Докато горното е вярно в повечето случаи, не може да се каже, че винаги е вярно.

Въпреки че много изследователи подчертават онези елементи, които отразяват повторението на миналото в еротизирания пренос, според нас защитните аспекти, по-специално функцията за защита срещу появата на депресивен афект, също са изключително важни.