Съзвездие Лирасе намира в небето на северното полукълбо.
Това съзвездие получи името си заради приликата си с лирата - древногръцки музикален инструмент, който според различни версии е принадлежал на Аполон или Орфей.
Съзвездие Лиранай-добре се вижда в небето през лятото. По това време на годината Лира се вижда от цяла Русия. В началото на есента също се вижда ясно през първата половина на нощта.
Петте звезди от съзвездието Лира се виждат ясно в небето и образуват малка фигура, която се откроява добре в небето.
Най-ярката звезда в съзвездието Лира е разположена малко встрани от основния четириъгълник - това е звездата Вега, известна още като Алфа Лира (α Lyrae). Вега е една от трите звезди на добре познатия Летен триъгълник, който се състои от Вега, Денеб (α Лебед) и Алтарир (α Орел).
Звездата Вега е петата най-ярка звезда в небето. Това е най-изследваната звезда в небето.
В небето на страната ни Вега е третата по яркост звезда след Сириус и Арктур.
Вега се намира на 25,3 светлинни години от Слънцето, нейната видима величина е 0,03 m. Спектралния клас на Вега е A0Va (бяла звезда).
Най-ярките звезди съзвездие Лира:
Вега (α Lyr, алфа Lyrae) - 0,03 m - бяла звезда от клас A0Va.
Шелиак (β Lyr, betta Lyrae) - 3,32 m - бяло-синя ярка затъмняваща променлива звезда от клас B7V.
Сулафат (γ Lyr gamma Lyrae) - 3,35 м - синьо-бял гигант от клас B9III.
δ² Lyrae, Delta Lyrae - 4,42 m - яркочервен гигант, променлива клас M4IIvar.
R Lyrae или HR7157 - 4,48 m - червен гигант, полуредовна променлива от клас M5IIIvar.
Заслужава да се спомене отделно за звездата ε Lyrae, епсилон Lyrae - 4,67 m - това е много интересна звезда, разположена на 162 светлинни години от Земята.
Дори през бинокъл, той вече е разделен на два компонента, отдалечени на 3,5" (ъглови минути) един от друг - северен ε 1 и южен ε 2
Но това не е просто двойна звездна система. Всеки от тези компоненти на свой ред се състои от две звезди, разделени една от друга с 2,8" за ε 1 и 2,2" за ε 2 (" - дъгови секунди).
Тоест не е двойна, а четворна звезда. И ако взаимните ъглови разстояния на тези четири звезди са добре известни, тогава можете доста точно да определите характеристиките на вашия телескоп.
Успяхте ли да видите и четирите звезди? - това означава, че оборудването е добре настроено! 
Epsilon Lyrae е чудесен инструмент за определяне на разделителната способност на вашия телескоп!
— Как така? - казвате вие - "Ако звездите се въртят една около друга, тогава ъгловите разстояния също се променят!"
Вярно, но факт е, че периодите на тези ротации са много дълги и в рамките на живота на един човек можем да кажем, че взаимните ъглови разстояния са почти постоянни. ε 1 и ε 2 се въртят един около друг с период от 244 хиляди години. Орбиталният период на компонентите ε 1 е 1200 години, а този на ε 2 е 720 години.
Това е голямата полза от малкото съзвездие Лира!
В съзвездието Лира най-известният обект на дълбокото небе се счита за мъглявината Пръстен или M57. Намирането му изглежда просто - между две „по-ниски“ звезди.
Следователно M57 беше първият мъгляв обект, който неуспешно се опитах да видя през бинокъл и, разбира се, не намерих нищо. Едва по-късно прочетох, че мъгливите обекти са доста тъмни и по-малко видими от околните звезди. Освен това M57 не се вижда с обикновен бинокъл - това изисква апертура (диаметър на телескопа) поне 80 мм. а ако искаш да видиш М57 под формата на пръстен, с тъмен център, то ти трябват поне 130-150мм и увеличение около 80-90х.
По принцип леко намаляване на яркостта към центъра се вижда още на 100 мм, но само ако знаете, че е там :), или ако зададете голямо увеличение, например с леща на Барлоу, с цената на голямо увеличение загуба на яркост на картината като цяло.
В съзвездието Лира има и малко по-достъпен обект - кълбовидният куп M56. Теоретично можете да го откриете с бинокъл - при яркост от 8,8 m трябва да се вижда под формата на мъгливо петно. Но, уви, на фона на Млечния път тази малка топка е „изгубена“. Въпреки това, при добро тъмно небе, може да успеете да забележите малко облачно петно в бинокъла си.
В 150 mm телескоп M56 вече се вижда ясно, но успях само да го разделя на отделни звезди с помощта на Dobsonian с апертура от 250 mm. Това не се дължи само на Млечния път, срещу който се губи много, но и на факта, че самият кълбовиден куп е доста рехав, с малка концентрация на звезди.
Както можете да видите, и двата обекта в дълбокото небе в съзвездието Лира не са много видими без поне среден телескоп. Въпреки това би било жалко да не погледнете в околностите на съзвездието Лира, защото се намира в близката до зенита област, където небето е най-тъмно. Освен това всичко това е достъпно през топлия сезон. Освен това:
Ако тествате оборудване, тогава ярката звезда Вега е много подходяща за тези цели - тя е една от първите, които се появяват на вечерното небе.
И когато се появи Epsilon Lyrae, няма да има по-добър обект за тестване!
Други обекти в съзвездието Лира се виждат само през телескопи с големи отвори от 250-300 mm и под черно небе (без осветление от улично осветление).
Съзвездие ЛираНай-добре се вижда през лятото, но е добре видим и в началото на есента вечер. Намирането на съзвездието Лира е доста лесно. В средната зона през лятото, около полунощ, Лира е почти точно над вас - в района близо до зенита. Доста лесно е да го разпознаете по очертанията му.
Но можете да направите, както е показано на фигурата: намерете „големия северен кръст“, тоест съзвездието Лебед, и погледнете в посоката, показана на фигурата по-долу - потърсете най-ярката звезда, а под нея вече познатата наклонена четириъгълник. Както можете да видите, намирането на съзвездието Лира е лесно като белене на круши. За всеки случай заснех голяма част от небето с лъжичката на Голямата мечка.
Съзвездие Лира - интересни факти
>Съзвездие Лирасе открояваше в небето от много древни народи. Това не е изненадващо - петте звезди от съзвездието Лира са разположени доста компактно, освен това няма други ярки звезди в непосредствена близост, така че съзвездието Лира се откроява добре в небето.
В астрономията на древен Египет съзвездието Лира е изобразявано под формата на лешояд, а в древна Индия - под формата на орел или лешояд. Това е много интересна прилика в митологията на двете страни. Може да се предположи съществуването на общ древен мит, което е особено интересно предвид голямото разстояние от Индия до Египет - случайно съвпадение на герои изглежда малко вероятно. Но, уви, този древен мит е изгубен и ние знаем само по-късния древногръцки мит за хвърчилото на бог Зевс, който откраднал жертва за него от ръцете на титана Бриарей. Ето защо в старите карти Лира често се изобразява в ноктите на хвърчило.
Между другото, на арабски Вега означава „падащо хвърчило“.
Румънците наричат петте звезди от съзвездието Лира „Пастир с овце“. Тук Вега е овчар, а останалите четири звезди са овце.
Любопитно е, че древните инки на другия край на света, в Южна Америка, също са идентифицирали съзвездието лира с добитък. Те вярвали, че тези пет звезди защитават добитъка им и са правили жертви на съзвездието Лира.
или кажете на приятелите си:Каквото и да е Лира (както повечето съзвездия) през годините на своето съществуване. Днес го виждаме като лирата, подобен на арфа струнен инструмент, който е даден на Орфей, музиканта от безстрашния екипаж на аргонавтите на Язон. На стари звездни карти можете да видите Лира под формата на костенурка или лешояд. На върха на Лира блести 5-тата най-ярка звезда на нощното небе - снежнобялата перла Вега. Заедно с Денеб в Лебед и Алтаир в Орел, Вега образува един от най-известните астеризми (т.е. разпознаваеми групи от звезди) на лятното небе - Летния триъгълник.
Vega, Kappa и Double Double.
Vega, Kappa и Double Double. Карта за търсене.
Ще започнем с най-разпознаваемата звезда в съзвездието. Това е една от малкото "филмови звезди" в небето, с регистриран магнитуд от 0,03. Вега е засенчена само от Сириус, Канопус, Алфа Кентавър и Арктур. Поради прецесията (колебането на земната ос), Вега е била Полярната звезда преди приблизително 14 000 години и ще бъде отново в далечното бъдеще. Тази вечер нека просто погледнем снежнобялата окраска на звездата.
Ако използвате рефрактор, Vega е идеален тест за градиране на цветовете. Ахроматът ще покаже Вега, заобиколен от жълто, зелено и/или лилаво, докато в истинския апохромат ще бъде чисто бял. Този „фалшив цвят“ възниква поради конструкцията на рефрактора и се нарича хроматична аберация. Но не се разстройвайте, ако вашият телескоп не е перфектен. Това са мнозинството. Освен това има и други фактори, освен оптиката на телескопите, които причиняват изкривяване на цвета. От време на време може да се види лек фалшив цвят дори в рефлектора!
Тогава нека бързо да се преместим с пет градуса запад-югозапад към бледожълтата капа лира с магнитуд 4,33. С бинокъл или телескоп с широкоъгълен окуляр можете да се ориентирате да виждате Вега и Капа в едно и също зрително поле. Отделете малко време, за да сравните цветовете на тези небесни тела. Kappa е класифициран като спектрален клас K, което означава, че излъчва наситен жълто-оранжев цвят и гори при температура от 3950–5250 келвина. (Онези от вас, които не са заспивали в часовете по физика в гимназията, може да си спомнят мнемоничното правило за запомняне на спектрални класове:ЗАзвън бобръснат Аангличанин Еиники Ияде ДОак Морк ( О чбд А Еине Ж irl Кбр М д). Вярно, оттогава са добавени още в краяЛИ Т ). Вега е звезда от спектрален клас А, която се характеризира с бял цвят и повърхностна температура от 7100 - 9500 К, тя е много по-гореща от Капа.
Сега нека скочим до Epsilon Lyrae - Double Double (E1 - m5.6/m6.02, E2 - m5.14/m5.37). Това е класическа лятна цел за малки телескопи. Както подсказва името, това е широка двойна звезда, чиито компоненти също са двойни! Много любители използват Double Double като тест за своите телескопи и очи, търсейки най-ниското увеличение, което ще позволи на Epsilon да бъде разделен на неговите компоненти. По-широката двойка се разделя лесно, по-близката е по-трудна. Моят личен рекорд е 66x, но съм чувал достоверни доклади за хора, които го нарушават при 57x, въпреки че 80+ е малко по-често. Как ще ти се получи?
Делта Лира
Нека продължим да се движим обратно на часовниковата стрелка през съзвездието и да разгледаме по-отблизо цветната множествена звезда Delta Lyrae. Ето страхотен контрастен чифт за малки телескопи и бинокли. Делта1 (магнитуд 5/спектрален клас) изглежда светлосин, докато Делта2 (магнитуд 4,5/спектрален клас М) изглежда бледооранжев. Проучете по-внимателно Делта 2 и ще видите, че има слаб (магнитуд 11+) спътник – всъщност. , това е две в едно!
Докато сте в тази област, е напълно възможно да наблюдавате редкия открит клъстер Stephenson 1 (Stephenson 1, приблизително 15 звезди от 4-та до 10-та величина). Можете ли да го забележите?
M57 – Пръстенова мъглявина
M57 е открит през януари 1779 г. от Antoine Darquier de Pellepoix. Пръстенът е втората открита планетарна мъглявина, като първата е M27. Според уебсайта на SEDS Чарлз Месие е открил и каталогизирал M57 само няколко дни след Дарк. Месие го описва като „мътна, но превъзходно дефинирана мъглявина; голяма колкото Юпитер и като мъглявинапланета." Следователно Месие е прародителят на името "планетарна мъглявина".
Успях да хвана пръстена с бинокъл 15x70, но за да оцените напълно структурата, ще ви трябва малък телескоп и средно увеличение (80x-120x). Дори и най-малките телескопи разкриват структурата на великолепния пръстен. Подобно на повечето планетарни мъглявини, M57 има много висока повърхностна яркост и реагира добре на увеличение. Така че добавете увеличение веднага щом го забележите в тази област и следете за промени.
Друго предизвикателство за любителите е да се опитат да идентифицират централната звезда в това лятно бижу. Въпреки че регистрираният му магнитуд е нещо като 14, в действителност е много по-трудно да се изолира, отколкото може да се предположи. Има някои спекулации относно променливостта на централната звезда, но повечето астрономи подозират, че газът в центъра на пръстена отслабва контраста и по този начин ограничава величината. Най-малкият телескоп, който съм използвал, за да видя централната звезда, е 10" f7.5 със 700x увеличение, което се смята за абсурдно високо в типични ситуации. Досега може би сте чували, че повечето астрономи използват ниско увеличение - и това е често срещано за повечето наблюдения. Въпреки това, има моменти и места, когато си струва да нарушите това правило, всичко зависи от способността ви да виждате и от обекта на наблюдение планетарните мъглявини са точно този тип обекти - използвайте голямо увеличение - ще бъдете изненадани резултатите!
M56
Следващата ни дестинация е M56 (също каталогизирана като NGC 6770), разположена по средата между Sulafat (Gamma Lyrae) и Albireo (Cygnus Beta).
Месие го открива на 23 януари 1779 г. и го описва като „мъглявина без звезди“. Сега, много години по-късно, повечето любители ще ви кажат, че това със сигурност не е вярно. Може да не е най-яркият пример за кълбовиден куп (като M5 или M13), но M56 със сигурност е хубаво допълнение към Лира и друг обект на Месие, разположен в съзвездието.
С магнитуд 8, M56 е доста лесна цел за бинокъл - ако знаете къде да гледате. Но в телескоп е наистина красиво. Има сравнително висока средна повърхностна яркост, която значително пречи на увеличението, така че ако се стремите да разделите купа на отделни звезди, използвайте средно до високо увеличение (150x-200x). Ако имате достъп до телескопи с различни размери, клъстерът може да бъде добър обект за експерименти върху ефекта на апертурата. Кой е най-малкият телескоп, който ще ви позволи да разделите клъстера на отделни звезди? При какво увеличение ще започнат да се открояват звездите?
Докато добавяте увеличение, потърсете нередности, които се появяват по външните граници, и наблюдавайте кога рамената и сърцевината започват да изглеждат разпадащи се на отделни звезди. В 8" и по-големи телескопи този кълбовиден куп има отличен изглед.
Комплексен обект: NGC6765
И накрая, ето едно по-трудно предизвикателство за тези, които ще внесат повече оборудване, терен и умения в битката; NGC6765.
Рудолф Минковски я класифицира като планетарна мъглявина през 1946 г. Тази малка, слаба мъглявина се намира на 1/4 от разстоянието между M56 (NGC 6779) и Сулафат (Гама Лира) и може да бъде трудна цел за 8" телескоп при прилични небеса. Нейната записана величина е около 12,9 (определяне на видимостта на обекта, не разчитайте твърде много на никакъв каталог с величини), а централната звезда е с 16-та величина. Докладите показват, че мъглявината е малко удължена по оста североизток-югозапад и звезда с 14-та величина е разположена точно на нейния североизток. .
Мъглявината е малка и слаба, така че използвайте големи мощности и OIII или UHC филтър (ако е наличен), за да подобрите контраста и да увеличите шансовете си да я изпъкнете. За тези, които не знаят какво представляват тези филтри, те по същество са специално проектирани филтри, които позволяват само определени дължини на вълните да преминават през окуляра, като по този начин помагат да се изключи външната и нежелана светлина. Планетарната мъглявина е особено чувствителна към филтър OIII, но ако имате малък телескоп, може да обмислите използването на UHC филтър вместо OIII.
Друг трик за намиране на тъмни обекти: Когато сте настроили зрителното си поле и мислите, че обектът е там, но не можете да го различите, опитайте да докоснете едната страна на телескопа, за да накарате тръбата да се премести много леко. Много често това помага да се направи видима слаба цел.
DSS снимки. Авторско право
http://archive.stsci.edu/dss/acknowledging.html
Полезна информация:
Изкуството на наблюдението DSO
Не по-малко красиво съзвездие Лебеди се скри между тях. Това е малко, красиво, запомнящо се и достъпно съзвездие както през бинокъл, така и през телескоп. Първият обект от дълбокото небе, който идва на ум, когато се спомене съзвездие, е планетарната пръстеновидна мъглявина ( М 57). Но съзвездието е богато не само на „пръстени“. Първо най-важното.
Легенда и история
>Много старо съзвездие. Включен в каталога на Клавдий Птолемей за звездното небе "Алмагест". Получава името си в чест на лирата на сина на бог Аполон - древния певец Орфей. Орфей много обичал нимфата Евридика (съпруга) и след смъртта й я последвал в царството на мъртвите Тартар. Там Орфей със своята игра пленява Цербер, Харон и бога на мъртвите – Хадес. Хадес позволи на Евридика да напусне царството със съпруга си, ако тя обеща винаги да го следва, а Орфей никога няма да погледне назад. Но Орфей не можа да се справи и погледна назад. Съпругата остана завинаги в царството на мъртвите. Скръбта настигнала Орфей, той бродил през планини и гори ден и нощ, свирейки на лира. Веднъж срещнах група вакханки - жрици на култа към Дионис. Опиянени с вино жени прелъстили Орфей и го разкъсали на парчета. Тялото му е погребано в Тракия, а главата му е пренесена на остров Лесбос. След всичко случило се бог Аполон поставил в небето музикалния инструмент лира.
Характеристики
>Най-интересните обекти за наблюдение в съзвездието Лира
>1. Мъглявина Планетен пръстен (M 57 или NGC 6720)
>
Удивителното „небесно око“, което ни гледа от дълбините на космоса, крие в самия център много гореща синя звезда, чиято температура е близо до 100 хиляди градуса по Целзий. Мъглявината се наблюдава най-добре с телескоп с апертура 200 mm, но дори и на 150 mm единиците могат да се видят с малък мъгляв диск и тъмно ядро. М 57продължава да се разширява със скорост малко повече от 1″ на век, което разбира се е незабележимо за наблюдателя. Яркост - 8,8 m, ъглови размери - 2,5′ × 2′. Разстоянието от нас до мъглявината е 2100 светлинни години, в някои източници можете да намерите числото 4100. Радиусът на пръстена е една трета от светлинна година. Възрастта на мъглявината не надвишава 10 хиляди години. Днес това са едни от най-„фотогеничните“ обекти във Вселената. Особено приятно е да различавате цветови нюанси в любителски снимки, които не могат да се видят през телескоп. Чудесна снимка от НАСА потвърждава красотата на „планетата“ ( Кликнете, за да отворите в пълен размер в нов раздел):
2. Кълбовиден звезден куп M 56
>
М 56- най-яркият кълбовиден куп в съзвездието Лира. Има яркост 8,3 m и видим размер 8,8′. Диаметърът на клъстера е около 80 светлинни години (в някои източници можете да намерите числото 60). Отстранен от Слънцето на разстояние малко над 30 хиляди светлинни години (отново, различните източници имат различни стойности). Несъответствието в измерванията най-вероятно се дължи на неточност на изчисленията, тоест клъстерът не е бил наблюдаван дълго време, за да могат да се определят точните характеристики поради измествания и промени в спектралните характеристики.
Вече в 130 - 150 mm телескопи М 56може да се проучи подробно. Разбира се, той все още не се е разпаднал на звезди, но наситеното ядро и нехомогенната структура по краищата ще се виждат. В телескоп с диаметър на главното огледало 200 mm и при голямо увеличение "топката" започва да се разпада на звезди. Въпреки привидно сложния маршрут до клъстера, той се намира бързо, като се използват референтни ярки звезди с величина 4 - 5, дори с 8x търсач.
3. Разкрит звезден куп NGC 6791
>Wise Най-старият (на възраст около 8 милиарда години), голям и обстойно проучен отворен клъстер NGC 6791има яркост 9,5 m, ъглов диаметър 16′ и е отдалечен от нас на разстояние около 20 хиляди светлинни години. Откритият клъстер включва около 100 звезди, сред които са открити бели джуджета на възраст над 6 милиарда години.
Когато се наблюдава през окуляр с малко увеличение, отвореният куп изглежда като слаб и малък кълбовиден куп, но при смяна на окуляра с по-мощен, става ясно, че клъстерът е отворен. Поради многото звезди с магнитуд 10-13 на фона на клъстера е изключително трудно да се разграничат границите на желания обект и ясно да се идентифицира на фона на разнороден.
4. Двойна звезда β Lyr
>Бета Лирапринадлежи към класа на множество звезди. Това е уникален клас звезди, чиято яркост се променя във времето поради силната деформация на компонентите и взаимното им осветяване. Периодът на системата е 12,9 дни, а яркостта (блясъкът) на звездата се променя от 3,4 до 4,3 m.
На разстояние 46″ има друга звезда с видима величина 7,2 m, която от своя страна е спектроскопичен двойник. Въпреки това се смята, че последната двойка звезди не принадлежи на Бета Лира, а е само оптична двойна система. Разстоянието до тази група звезди от Слънцето е 1300 светлинни години.
5. Кратна звезда ε Lyr
>Epsilon Lyrae е множествена звезда, състояща се от четири компонента, които от своя страна са разделени на двойки. Разстоянието между двойките е огромно (по космически стандарти) - 173″ и може да се наблюдава дори с астрономически бинокъл. Компонентите, или те също се наричат ε 1 (Северен) и ε² (Южен), са бели звезди. Тази система вече е проучена много подробно. Орбиталните периоди са определени доста точно. Например, орбиталният период на ε 1 и ε² е малко повече от 240 хиляди години. Ъгловото разстояние между звездите на северния компонент е 2,3″, а между звездите на южния компонент е 2,6″. Разстоянието между звездите може да се забележи само с професионален телескоп с апертура 250 mm и при максимално допустимо увеличение. В атласа по-горе отбелязах и подписах местоположението на множеството звезди: вдясно от ε Lyrе най-ярката звезда в съзвездието и втората по яркост в Северното полукълбо - Вега.
В заключение ще кажа няколко думи за Vega. Това е втората най-ярка звезда в Северното полукълбо (след Арктурв съзвездието), петата най-ярка звезда в цялото нощно небе. Намира се на разстояние 25,3 светлинни години от Слънцето и е почти 3 пъти по-масивна от нашата звезда. Принадлежи към белите звезди и се намира в главната последователност или спектъра на светимост.
Това завършва нашето запознаване с музикалния инструмент на съзвездието Лира. Сигурен съм, че многократно ще насочвате своите телескопи или бинокъл към нея, ще се опитате да откриете възможно най-много детайли в планетарната пръстеновидна мъглявина ( М 56), разделете множество звезди на отделни компоненти и просто се насладете на тази част от небето!
P. S. За информация как най-добре да наблюдавате определен обект в дълбокия космос: било то галактика, звезден куп или мъглявина, прочетете съответните статии, чийто списък е даден по-долу.
Всички статии от поредицата "Наблюдения на обекти в дълбокия космос".
През лятото небето в безоблачни нощи е особено красиво. Изглежда, че броят на мигащите точки над главата се е увеличил многократно след зимата. В северното полукълбо, почти в средата на небесния купол, точно над върха на главата на наблюдателя, можете да видите доста ярка звезда. Това е Вега, алфа на съзвездието Лира, малък небесен модел, разположен в толкова благоприятно положение от последните дни на пролетта до средата на есента. Изображението на древен музикален инструмент, въпреки скромните си размери в сравнение със своите съседи, привлича вниманието на астрономите от древни времена.
Среда и форма
>Съзвездието Лира съдържа 54 светила, видими от Земята с просто око. Нейните най-близки съседи в небето са Лебедът, Херкулес, Драконът и Лисицата. Намирането на най-ярката точка на картината, Вега, е доста лесно, не само поради нейната позиция. Алфа Лира е един от върховете на астеризма на летния триъгълник, който се състои изцяло от много ярки и ясно видими звезди. Другите му два ъгъла са обозначени като Денеб от и Алтаир, отнасяйки се до небесния образ на Орела.
Формата на съзвездието Лира прилича на четириъгълник, всички върхове на който са ясно видими в ясна нощ. Вега се намира на кратко разстояние от един от тях.
Съзвездие Лира: легенда
>Както знаете, тази небесна рисунка носи името на древен музикален инструмент. В Древна Гърция лирите са правени от черупки на костенурки. Инструментът е кръстен на животните: думата „лира“ в превод означава „костенурка“. Според легендата първият такъв предмет, способен да издава мелодични звуци, е подарен на хората от Хермес. Лира винаги придружаваше митичния певец Орфей. Според легендата музиката и гласът му пленяват както боговете, така и хората. Там, където се чуваха звуците на лирата, цъфтяха цветя и пееха птици. Орфей имаше трудна съдба: той загуби съпругата си Евридика, слезе в царството на мъртвите за нея, опита се да я върне, но в последния момент наруши едно от основните условия на Хадес. Загубил любимата си, Орфей захвърля лирата и заминава да изживее живота си в тишина и скръб. Боговете, възхитени от звуците на инструмента, го отнесли на небето и го превърнали в съзвездие.
Любовници
>Звездата Вега е свързана с отделна легенда от източен произход. японски и го свързва с красива богиня, която се е влюбила в смъртен. Младежът също е поставен на небето: това е Алтаир от съзвездието Орел. Бащата на богинята, след като научил за тайната любов, се ядосал и забранил на дъщеря си да се среща с избрания от нея. Оттогава Вега и Алтаир са разделени от небесна река, Млечния път. Влюбените получават възможност да се срещнат само веднъж годишно, на 7 юли, когато четиридесет хиляди души изграждат мост помежду си. След нощта богинята се връща и с горчиви сълзи оплаква раздялата. Солените капки се виждат от Земята като падащи метеори, Персеидите.
Алфа
>От древни времена най-ярката звезда в съзвездието Лира привлича не само очите на разказвачите. Учените винаги са се интересували от нея. Уникалното положение на звездата и нейната видимост са довели до факта, че днес Вега е една от най-изследваните звезди в космоса.
По отношение на яркостта се нарежда на пето място в цялото небе и на второ място в северното полукълбо след Арктур. Явна Вега - 0.03. Той принадлежи към обектите от спектралния клас A0Va, масата му превишава слънчевата 2,1 пъти, а диаметърът му е 2,3.
Бъдещето на светилото
>Звездата Вега е синьо-бял гигант. Според учените тя свети от 455 хиляди години. За човек това е невероятна цифра, но по стандартите на Вселената Вега не живее толкова дълго. За сравнение, Слънцето осветява нашата част от Галактиката от 4,5 милиарда години. Интензивността на радиацията и други характеристики няма да позволят на главната звезда на Лира да съществува дълго. Астрономите прогнозират изчезването и унищожаването на Вега след още около 450 хиляди години.
Стандартен
>Благодарение на позицията си Вега е добре проучена, което от своя страна е послужило за утвърждаването й като категоричен стандарт в астрономията. От средата на 19-ти век величините на няколкостотин светила са определени от неговата яркост. Вега стана една от седемте звезди, разположени на такова разстояние от Слънцето, че космическият прах не изкривява излъчването, идващо от тях, въз основа на което фотометричната система UBV беше доведена до съвършенство, позволявайки да се определят някои от физическите параметри. на светилата.
Въпреки привидно изчерпателното изследване на Вега, има редица въпроси, свързани с нея, които до момента не са получили изчерпателни отговори. Един от тях подкопава "репутацията" на Алфа Лира като стандарт в астрономията. През миналия век бяха открити „проблеми“ в яркостта на звездата. Получените данни показват, че той се колебае. В този случай Вега трябва да се класифицира като променлива звезда. Все още няма ясно становище по този въпрос.
Въртене
>През 60-те години на 20 век обичайната дефиниция на спектралния клас на Вега също е поставена под въпрос. Оказа се, че Alpha Lyrae е твърде гореща и ярка за стандартните представители на своя тип. Фактът не получава достойно обяснение до 2005 г., когато е намерено решението.
Оказа се, че Вега се върти около оста си с висока скорост (на екватора цифрата достига 274 km/s). При такива условия формата на космическия обект се променя. Вега не е повече или по-малко правилна сфера, а елипса, удължена на екватора и сплескана на полюсите. В резултат на това, противно на обичая, северните и южните покрайнини на звездата са разположени по-близо до горещото ядро, отколкото екваториалната зона. Полюсите се нагряват повече и светят по-силно.
Тази хипотеза възниква през 80-те години на миналия век и е потвърдена от наблюдения през 2005 г. Това обяснява както аномалното, така и неговата яркост.
диск
>Вега се характеризира с още една особеност: тя има околозвезден прахов диск. Тя стана първото светило, в което беше открито подобно образувание. Дискът се състои от останките на космически обекти, които са се сблъскали един с друг близо до звездата.
Откриването на диска беше предшествано от откриването на излишно инфрачервено лъчение от Вега. Днес всички осветителни тела с подобна характеристика се определят като "вега-подобни".
Някои характеристики в структурата на праховия диск предполагат, че огромна планета, подобна на Юпитер, обикаля около Алфа Лира. Тези данни все още не са потвърдени, но ако това се случи, Вега ще стане първата най-ярка звезда, която има планета.
Шеляк
>
Сред интересните обекти на небесния музикален инструмент е не само Вега. Съзвездието Лира има няколко множества, което привлича вниманието на учените предимно от Шелиак, бета Лира. Принадлежи към затъмняващите променливи светила. Системата се състои от ярко синьо-бяло джудже и голяма, но по-тъмна бяла звезда, като и двете принадлежат към главната последователност. Делят ги 40 милиона километра, което е много малко за космическите стандарти. В резултат на това веществото непрекъснато тече от единия към другия партньор.
Газът, който се движи от „донора“, образува акреционен диск около „реципиента“. Освен това и двете звезди са заобиколени от обща газова обвивка, която постоянно освобождава част от материята си в околното пространство.
Първоначално съотношението на масата на спътниците изглеждаше различно. Днешният донор беше по-впечатляващ. С течение на времето той се превърна в гигант и започна да се отказва от субстанцията си. Сега неговата маса се оценява на 3 слънчеви маси, докато този параметър за спътника е равен на 13 маси на нашата звезда.
На известно разстояние от основната двойка има трета звезда, бета Lyrae B. Тя е 80 пъти по-ярка от Слънцето. Beta Lyrae B е спектроскопична двойна система (периодът е 4,34 дни).
Епсилон
>Съзвездието Лира също има звездна система, състояща се от четири компонента. Това е Epsilon Lyrae, разделящ се на два компонента Epsilon 1 и Epsilon 2, дори когато се наблюдава с бинокъл. Всеки от тях представлява двойка светила. И четирите компонента са бели звезди, принадлежащи към същия спектрален клас като Сириус. Епсилон 1 и 2 се въртят с период от 244 хиляди години.
Пръстен и топка
>Почти всяка небесна картина може да се похвали с красиви мъглявини на своята „територия“. Съзвездието Лира не е изключение. Снимка на космически обект, разположен между Гама и Бета Лира, дава ясна представа за произхода на името му.
Мъглявината Пръстен по своята форма наистина прилича на съответното бижу. Той украсява съзвездието Лира, разположено на разстояние 2 хиляди светлинни години от Земята. Възрастта на мъглявината се оценява на 5,5 хиляди години. Можете да го видите с бинокъл. Красивото сияние на мъглявината идва от ултравиолетовото лъчение, излъчвано от бялото джудже. Някога е бил ядрото на масивна звезда.
Сферичният M56 се намира недалеч от мъглявината.
Тяхната близост обаче е въображаема: M56 е на 32,9 хиляди светлинни години от Земята. На снимките тя прилича на топка, уплътнена към средата, където броят на звездите на единица пространство е доста голям. Тук има приблизително 12 променливи звезди. Кълбовидният куп е труден за наблюдение с любителско оборудване, тъй като се губи на фона на Млечния път.
Лира е малко съзвездие, но въпреки това интересно. Неговата „територия“ е домакин на представители на много обекти, които се изучават от астрономията. Звездите и съзвездията около Лира може да изглеждат по-впечатляващи и заслужаващи внимание. От друга страна, ярката Вега сама по себе си е достатъчна, за да ги „затъмни“. Особено ако си спомним, че величините на тези светила вероятно са били определени въз основа на данни за Алфа Лира. Следователно тази небесна рисунка е ясна илюстрация на поговорката „малък, но силен“. Но същото може да се каже и за нейния легендарен прототип, лирата на Орфей.
Съзвездието Лира е малко, но много красиво съзвездие, което заема приблизително 286,5 квадратни градуса в небето. С невъоръжено око в това съзвездие могат лесно да се различат 75 звезди. Една от най-ярките звезди е. Ако очертаете групата звезди, които са част от това съзвездие, тогава ще се появи паралелограм - характерна фигура на това съзвездие.
Екранна снимка от програмата на планетариума
Съзвездието Лира в средните ширини се вижда почти през цялата година. Само от време на време се крие зад хоризонта, но дори и през тези периоди може да се види или на зазоряване, или на залез. Най-доброто време да видите Лира е от май до октомври. Отнася се за малки съзвездия. Но въпреки размерите си, те не отстъпват на други, по-масивни, по красота и богатство на интересни предмети. Най-близките съзвездия, с които можете да намерите Лира, са Лебед, Лисичка, „главата“ на Дракона и Херкулес.
Съзвездието Лира е малко по размер, но много пълно с красиви и интересни обекти. Ето една от най-ярките звезди на нашето нощно небе - Вега. Могат да се срещнат и двойни системи. , променливи - всички тези обекти могат да бъдат намерени в съзвездието.
Звезди
>
Звезда с нулева величина. Четвъртото най-ярко светило в нощното небе. Намира се на върха на успоредника. Вега е син гигант и има диаметър два пъти по-голям от този на нашето Слънце.
Пътуване до Вега
Разстоянието на този гигант от нашата звезда е приблизително 27 светлинни години. Служи като справка, когато въпросът се отнася до цвят, гланц или яркост. Историческа бележка: Това е първата звезда, чието разстояние е определено през 1837 г. Това е направено от руския астроном В. Я. Струве.
Накратко за Вега
Една от най-интересните звезди. Неговата забележителна характеристика е, че е затъмняваща звезда и е променлива. Той е заобиколен от газово-прахов пръстен и има разширяваща се обвивка.
Двойна система, чиито съставни елементи лесно се различават с просто око. Ако използвате телескоп със 100x увеличение, можете да видите забележителността на тази система. Всеки от елементите сам по себе си е двойна система. След като изучиха тези звезди по-подробно, астрономите откриха, че една от тях също е двоична система, само много близка. Следователно ε е петорна система.
Полурегулярна променлива. При нея периодите между две огнища винаги се различават леко.
Краткопериодична цефеида, която лесно може да се види с обикновен бинокъл.
Метеорни дъждове
Метеоритен дъжд
В съзвездието Лира има лъчист метеорен поток, в който се наблюдават до 10 метеора на час.
Местоположение на мъглявината M57 в небето
Изглед от телескопа Хъбъл на мъглявината M57
Ако погледнете внимателно през телескоп, можете да видите планетарна мъглявина между звездите β и ε. Нарича се M57.
3D структура на M57
История
>
Съзвездие Лира, рисунка от древен небесен атлас
Лира е много древно съзвездие. Включен в каталога на звездното небе на Клавдий Птолемей под името „Алмагест“. Като най-любимия музикален инструмент на древните гърци. Но съзвездието е нарисувано под формата на хвърчило (Вега - падащо хвърчило), което държи лира в лапите си.
